Саудитскиа Аарабия - третата част

Преди да отидоха до Саудитска Арабия, трябвахше да дам училищни документи, медицинцски доклад, и полицейски доклад. Саудийсскитетците  искаха два теста за СПИН. Лекаръят ми каза че два теста са ненужни но саудитците го изискваха. 

Пристигнах в Рияд през юли 1995 ( хиляда девет стотин деветдесет и пета година). Трябвахше да напиша моята религия на имиграционната карта. Какво щеше да се случи ако някой напишеше “атеист” на картата? Сигурен съм че той не можехаше да влезе в страната. През 1995, ако паспортът имаше печат от Израел, човека не можеше да влезе в страната. В имиграционните служби, саудитците претърсваха багажа. Ако намиериеха алкохол или наркотици, арестуваха човека. Ако намиераеха библията или коледни украси, саудитците ги взеимаха. Тези неща бяха забранени. Също гледнаха списания, вестници и книги. Ако имаше снимки зна жени или новини за Саудитска Арабия, те бяхаиваха отнети.

Бях в Близкия изток преди да отидаох в Саудитска Арабия. Работих в Синай и посетихщавах Израел много пъти. Но Саудитска Арабия беше най-странната и най-трудната страна.

Първият път в България - Началото

За първи път бях в България през 2000 (двехилядната) година/Първият ми път в България беше през 2000 (двехилядната) година, от август до октомври. Ходих в София да работя за/по проект на Мобил Тел.

Летището беше малко и мислех ,че изглеждаше като склад. Не си спомням как пътувах до хотела. Вероятно с такси. Нямаше все още линия на метро от летището. Само една линия на метрото беше в София тогава. Тогава имаше само една линия на метрото в София.

Останах в добър хотел в ценъра на София. В началото, бях в стая на първия етаж. Но не можех да спя защото отвън имаше кучета което лаеха много. Преместих се в друга стая на по-висок етаж. Стаята беше луксозна и голяма. За богати хора беше, не за мен. Не се оплаквах. След две или три седмици, хотелът смени стаята ми отново. Тази нова стая беше дома ми докато напуснах България през октомври.

По време на престоя ми в хотела, видях няколко интересни неща.

В Хотела

Една сутрин един мъж беше в асансьора. Мислех, че го познавам, но не да се сетя от къде го познавам. Беше много странно чувство. Нещо като “Deja Vu” (“дежа ву” ли е на български?), но различно. Не можех да се сетя името му. Бях объркан. Казах “hello”. Сигурен съм, че го казах странно. Той отговори “hello” много нервно. Ситуацията Беше много неудобна./Ситуацията беше много неловка. 

По-късно, на работа, разбрах кой беше човекът но не все още не можех да се сетя неговото име. Пратих имайл до шурея ми във Флорида, който е фанатик на тема кино. Попитах го за името на актьора който игра шерифа във филма “Челюсти” (“Jaws”). Той отговори, че мъжът в асансьора беше Рой Шайдър (Roy Scheider). Рой Шайдър беше в България за няколко седмици за да участва във филм. Често го виждах на закуска, където четеше вестници докато закусваше.

my routinе

usually, I get up at 6 o'clock and I have breakfast at 6:30 . I go to university at 7 o'clock .
I normally go home at 3 o'clock . I have lunch at 4 o'clock . I start studying/I start to study at 5 o'clock . I go to bed at about 10 in the evening

Points of view* sounds better. Otherwise it seems to be correct.

I can help you :) check out my profile!

Can you provide more context? Never heard of the word soldier being used with food.

In this context both mean exactly the same.