Спомени

Вече съм на работа и както обикновено съм тук сам ))) Не знам защо колегите пристигат толкова късно. В нашата компания няма никакъви строги правила. Може да дойдем на работа в девет или в единайсет часа… На началството, не му пука дали хората пристигат навреме, това не го интересува. Най-главното Най-важното е да работим добре и бързо ))

Като бях малък (на седем години), нашата учителка ни помоли да напишем на един лист хартия какво ще правим в живота, какъви ще бъдем по професия и т.н. Написал съм че съм искал да бъда археолог защото обичам да изследвам древните неща и изобщо древността много ме интересува… Когато учителката прочете всички листи, се усмихна и ни каза, че ще бъде много интересно да повториме този експеримент след седем или осем години… Макар и да не го повторихме, тя беше права. Мечтите на децата се променят много бързо!

Като бях на 16 години исках да бъда дипломат и да си уча много чужди езици. Възрастните, обаче, веднага ми обясниха колкото е трудно да се постъпва в дипломацията. Не мога да рискувам защото ако не се постъпвам, ще бъда извикан на задължителна военна служба. Никога не съм искал да го правя и не се възхищавах с перспектива да си губя две години от живота ми в нашата армия))))

За подчертаната част - може би  ''не искам да си губя две години от живота'', ''не се възхищавам на идеята да си загубя две години от живота''... звучи по-добре :)