Научих се да готвя.Сега се уча да ям това, което съм СГОТВИЛ. =>когато използваш "сготвил" не означава, че действието се е случило скоро (както си написал в "а"). Използвайки неопределено време, ситуацията може да не е една (а много), също вниманието е насочено не към самото действие. *Често използваме "сготвил/а" в тази му форма, въпреки, че грамтически няма много логика, защото сме били там и помним какво се е случило. "Сготвила съм мусака, в хладилника е." ="Сготвих мусака...." //"Какво си сготвила за вечеря?", което е почти еднакво с "Какво сготви за вечеря?" Научих се да готвя.Сега се уча да ям това, което СГОТВИХ. => когато използваш "сготвих" звучи, като че ли, е една ситуация, само 1 път си сготвил нещо. Примерно: "Ям това, което сготвих (вчера)" А вицът казва точно обратното. "Сега" не е точно сега, в този момент, а може да е примерно "тези дни", затова ти трябва и глагол с неопределено време, защото не си сготвил само един път.

В този аспект българската граматика е по-сходна с английската - "минало неопределено време" е доста точен аналог на "present perfect" в английския и подобно на него изразява 2 неща: 1-вото - че действието (очевидно) е станало в миналото, но кога точно не е определено и не е толкова важно. А и по принцип, акцентът не е върху самото действие, а върху: 2-рото - че резултатът от действието е наличен сега, в момента на говоренето. В този смисъл, точка а) от твоя въпрос, важи точно за минало неопределено време, а не за минало свършено време. Минало свършено време изразява само, че действието е станало (и свършило) в миналото и нищо повече. Във второто изречение се използва минало неопределено време, защото така се споменава "резултатът от действието", а той е важна част от вица (трябва да си представим нещо не особено апетитно). В първото изречение се използва минало свършено време и за "резултата" от "научаването" не се споменава нищо, но пък и изводът от вица е, че "резултат" няма! ;)