Очакването на живота

Очакването на живота

Защо не мога да живея сега, в настоящия момент? Винаги нещо ми пречи, винаги има някакви проблеми, винаги чакам нещо да се* свърши, след което най-после да** живея. Само че, когато свършват тези проблеми - появяват се някакви нови и така нататък. Много трудно е да живееш тук и сега. Трябва да свикнеш с това, че животът е една поредица от проблеми, които няма да свършват и трябва да се наслаждаваш на процеса на решаването им.

--------------------------------

*"се" подчеркивает "свърши" как что-то значимое, а здесь это никчему - ведь "винаги чакам ..." значить - дело то обычное. 

** здесь говоришь гипотетически и условно поэтому "да" лучше. "Ще" можно использовать когда  тебе ясно что так будеть.

Написано е почти перфектно, освен това стилът много ми харесва, а и съм съгласен по същество. :) Няма цел, сама по себе си, заради която да си струва да си прахосваш живота - заслужава си единствено ,само ако докато я следваш, ти харесва когато полагаш усилия или се чувстваш удовлетворен, или постигаш успехи и ... всякакви такива ежедневни неща. ;)

Очакването на живота (There is a phrase with a bit different meaning, however I think it will sound better here"В очакване на живота")

Само че когато свършват тези проблеми, появяват се някакви нови и така нататък. Много трудно е да живееш тук и сега. Трябва да свикнеш с това, че животът е една поредица от проблеми, които няма да свършват ( или "които не свършват", "които нямат свършване/край") и се наслаждаваш на процеса на решението. (Какво искаш да кажеш с "процеса на решението"; решението на проблемите ли?)