Дисциплината

Често работя у дома си, а не в офиса. Това е много приятно, защото не трябва да губя времето си в метро, винаги имам какво да ям и котаракът ми е до мен. Но имам и един сериозен проблем: не мога да се събудя навреме. През Вечерта винаги слагам (нагласям/навивам)* будилника на осем и половина или на девет, но сутринта си мисля, че това беше е било голяма грешка, не трябва да се събудя(събуждам) толкова рано, защото сънят е най-важното за здравето ми. След няколко часа се събуждам и много ми е срам. Затова не мога да заспя навреме, много се старая, но само се мъча до три часа през ноща. Какво да направя с това?** Имам в себе си двама напълно различни човека: първият е отговорен, добросъвестен и разумен, а другият е мързелив, глупав и безсъвестен сънливец.

*'навивам' се използваше едно време, когато използвахме онези старите навиващи се будилници, сега вече хората обикновено се будят с телелфоните си, но някак по навик все още се ползва думата 'навивам', макар и по-рядко. :)

** Само 'Какво да правя?' или 'Какво да направя?' е по-добре.

*** Думите в скоби са нещо като предложения как още би могло да се каже.

------------

И аз съм така. Вечер късно си лягам, а сутрин не мога да стана. И всеки път си казвам: днес, ще си легна рано! Ама не. Някак си не се получава :))

Само да допълня Elitsa :-)

Това е много приятно, защото не трябва да губя времето си в метрото,

и ( само като информация) - въпреки че твоя словоред е по правилен, аз бих използвал:

защото не трябва да си губя времето в метрото,

- явно толкова често практикувам идиома "губя си времето", че ми е повлияло! :-) 

След няколко часа се събуждам и много мe е срам.

Надявам се да не греша с теорията (граматиката), но - когато използваме наречие "много ми е тъжно", а когато използваме съществително "много ме е срам". 

Смислово, съм учуден малко: аз, в такава ситуация, никога не бих се срамувал. В краен случай (ако съм се зарекъл, или съм обещал някому) бих използвал по-мекия идиом "гризе ме съвестта" или: 

След няколко часа се събуждам и ме гризе съвестта.

Аз лично, в такава ситуация в се дразня или нервирам. 

След няколко часа се събуждам и много се дразня (се нервирам).

Звучи грубо - но вярно! :-)  

Дисциплината

Често работя у дома си, а не в офиса. Това е много приятно, защото не трябва да губя времето си в метрото, винаги имам какво да ям и котаракът ми е до мен. Но имам и един сериозен проблем: не мога да се събудя навреме. През вечерта винаги нагласям будилника за осем и половина или девет, но на сутринта мисля, че това е било голяма грешка, не трябва да се събуждам толкова рано, защото сънят е най-важното нещо за здравето ми. След няколко часа се събуждам и много ме е срам. Затова не мога да заспя навреме, много се старая, но само се мъча до три часа през нощта. Какво да правя? Имам в себе си двама напълно различни човека: първият е отговорен, добросъвестен и разумен, а другият е мързелив, глупав и безсъвестен сънливец.

Дисциплината

Често работя у дома си, а не в офиса. Това е много приятно, защото не трябва да губя времето си в метрото, винаги имам какво да ям и котаракът ми е до мен. Но имам и един сериозен проблем: не мога да се събудя навреме. Вечер винаги слагам будилника на осем и половина или на девет, но сутринта мисля, че това е било голяма грешка, не трябва да се будя толкова рано, защото сънят е най-важен за здравето ми. След няколко часа се събуждам и много ме е срам. Затова не мога да заспя навреме, много се старая, но само се мъча до три часа през нощта. Какво да направя с това? Имам в себе си двама напълно различни човека: първият е отговорен, добросъвестен и разумен, а другият е мързелив, глупав и безсъвестен сънливец.

Дисциплината

Това е много приятно, защото не трябва да губя времето си в метроТО, винаги имам какво да ям и котаракът ми е до мен. Но имам и един сериозен проблем: не мога да се събудя навреме. През вечерта винаги слагам будилника на осем и половина или на девет, но сутринта мисля, че това беше голяма грешка, не трябва да се събудя събуждам (или будя) толкова рано, защото сънЯТ е най-важното най-важен за здравето ми. След няколко часа се събуждам и много ми ме е срам. Затова не мога да заспя навреме, много се старам старая, но само се мъча до три часа през нощТа. Какво да направя с  за това? Имам в себе си двама напълно различни човека: първият единият е отговорен, добросъвестен и разумен, а другият е мързелив, глупав и безсъвестен сънливец.